Палатките

Палатките, наричани юрти, са били примитивни и са служили като временно настаняване на открито, докато племето на прабългарите се движило от едно място на друго.

Палатките на прабългарите са били направени от животински кожи, като кожата на коне, крави или овце, които са били налични в техния регион. Кожите са били обработвани и са били сглобявани, за да се използват като покривало за палатката. Палатките са били просто конструирани и са имали форма на пирамида или купол. Били са лесни за сглобяване и разглобяване, което е позволявало да бъдат лесно транспортирани и местени от едно място на друго. Важна част от палатката е била и откритото огнище, което е било използвано за готвене на храна и отопление на палатката.

Юртите на прабългарите са били предназначени да защитават племето от външни атмосферни условия, като дъжд, сняг и вятър, както и от възможни опасности от диви животни или вражески атаки. Те са били основното място за настаняване на племето и са служили като дом за семействата през този период на историята на българския народ.